|
И душа,
ако желае да се опознае,
във душа чужда
трябва да се види отразена.
Врага и чужденеца видяхме в огледалото.
Добри момчета бяха другарите, не се оплакваха
ни от умора, ни от жажда, ни от студ.
Държаха се като дърветата, като вълните
както приемат дъжда и вятъра, нощта и слънцето,
без те да се променят във промените.
Бяха добри момчета, цели дни
те се потяха над веслата със наведени очи
и дишаха ритмично;
и кръвта руменееше под робската им кожа.
Веднъж запяха със наведени очи,
като отминахме пустия остров с дивите смокини
при залез, зад залива на кучетата,
които лаеха.
И ако трябва да се опознае - пееха;
във душа трябва да се види - пееха,
и греблата удряха златото на морето
сред залеза.
Минахме много заливи, острови, морета,
които ни отвеждаха в други морета,
видяхме гларуси, тюлени.
Нещастни жени понякога с писъци
оплакваха загубените синове,
а други подивели търсеха Александър Велики
и слави, потънали в дълбините на Азия.
Спирахме на брегове, пълни с нощни аромати,
със чуруликане на птици,
с води, които оставяха по ръцете ни
спомена за едно голямо щастие.
Но пътуванията не свършваха.
Душите им се сляха с греблата и делфините,
с сериозното лице на горгоната на корабния нос,
със колелото на кормилото,
с водата, която шибаше лицата им.
Другарите умираха един след друг
с наведени очи. Греблата им
показват мястото, дето почиват на брега.
И никой не ги помни. Справедливост.
върни се | продължи
|