Когато пак умрях в страдание,
            а отделен от теб умирам -
            едва от час агонизирам,
но влюбен ли си, час е век в изгнание, -
припомних си, че обещание
            пред теб бях дал, при смърт да оперирам
с останките от свойто състояние:
сам изпълнител, сам и завещание.

- Кажи й - чух се да шептя, -
            че аз убих се; помня, дето
            се врекох да си дам сърцето
(когато казвам "аз", то значи "тя"),
гърдите си разпорих да платя,
            ала напразно търсих - то бе взето
и втори път умрях. Жив бях ти верен,
в смъртта си ли ще ставам лицемерен?

Но нещо в мен все пак прошава:
            май бе сърце - на цвят, на вид,
            предмет ни тъжен, ни честит,
не беше ясно кой го притежава,
тъй разнолик му бе състава.
            Реших тоз орган новопридобит
да ти изпратя - уж го взех в ръце,
изплъзна се: бе твоето сърце.

Бележки:

4 ...но влюбен ли си, час е век в изгнание... - „Колко ли безкрайно ще е времето, докато те видя, защото влюбен ли си, час е век в изгнание. Д-р Дън го казва, но аз го мисля.“ (Из любовно писмо на Катрин Тимбърли, 1635.) Доколкото е известно, това е най-ранният цитат от "Песни и сонети".

9-12 - Кажи й - чух се да шептя, - / че аз убих се; помня, дето / се врекох да си дам сърцето / (когато казвам „аз“, то значи „тя“)... Тук се съчетават две популярни кончети (от concetto итал., conceit англ. - поетично сравнение, което поради остроумието и прекаления си характер граничи с превземката): първо, че влюбеният е станал едно с дамата, и второ, че двамата са разменили сърцата си.

20-21 ...не беше ясно кой го притежава, / тъй разнолик му бе състава. - Тъй като мнозина притежават частица от сърцето на любимата, то вече е придобило нехомогенен състав и очевидно не принадлежи на никого.

върни се | съдържание | продължи