Какво като навън е ден?
Защо ще ставаш ти от мен?
Да ставаме заради светлината?
Нима нощта доведе ни в кревата?
Щом любовта сред мрак събра ни тук,
ще ни сбере и на деня напук.

Зората без език е, но с очи
и все ни шпионира, но мълчи.
Да би говорила, ще каже, зная,
че съм щастлива и че не желая
с честта си да се разделя тогава,
когато тоз до мен я притежава.

Зает си и ще си вървиш?
Пред любовта ще съгрешиш,
че тя приема скитник и апаш,
мошеник и бедняк, но не службаш.
Чуй, грижата за служба при любима
е като флирт на женен - непростима.

Бележки:

1-2 Какво като навън е ден? / Защо ще ставаш ти от мен? - Аз-ът е жена. Жалбите на влюбените, които на сутринта трябва да се разделят, са популярна тема сред провансалските поети от ХІІ в. Най-често тези монолози и цели поеми се изричат от името на дамата.