Върни очите ми, изтляха
и (ах) да те следят не спряха,
но ти привърза ги с вериги
            за тези красиви
            чувства лъжливи
                        и сега
                        от тъга
не виждат вярно. Запази ги.

Върни сърцето ми беззлобно.
На подлост то не бе способно,
но ако в твоите ръце
            то вече знае
            щом обещае
                        да се отмята
                        във делата,
задръж го, мога без сърце.

Все пак, сърцето ми, очите
върни, да различа лъжите,
да се порадвам някой ден,
щом ти закрееш
и заслабееш
            по друг, а той,
            твоят герой,
нехае, както ти за мен.