Писах афоризми от леност и защото си мислех, че като пиша кратко, непременно казвам нещо дълбоко... Не можех да си позволя да озаглавя книгите с афоризми „Максими“, защото максимите имат толкова стара и богата традиция, че би било доста претенциозно от моя страна. Щяха да кажат: виж го този метек - натиска се да пише максими като че ли е Ларошфуко... „Силогизмите на горчивината“ - това не звучи чак толкова лошо, нали? Ако кажех „Максими“, бих се вмъкнал без разрешение във великата френска традиция. Не, трябва да бъда по-скромен! Повярвах, че „Силогизмите на горчивината“ е най-подходящото заглавие и освен това звучи малко крайно, за разлика от повечето френски заглавия. Французите по принцип са по-фини, притежават чувство за такт, за мярка. Само, когато идваш от Балканите или Южна Европа, липсата на чувство за такт може да се извини...

предишна глава | следваща глава