Към края на ХVIII век Берлинската академия поставила интересен въпрос „Защо френският език е универсален?“. Отговорът на Риварол бил доста оригинален. Той употребил една дума, която намирам за дълбока: почтен. Тя е свързана с гения на френския език. Разбира се, може да се лъже на всички езици, в т. ч. и на френски. Но мисля, че този език притежава особена строгост . На румънски би могло да се каже всичко и това няма да има особени последици. Но на френски съвсем не е така. Най-напред, защото един текст трябва да бъде разбираем, понятен./За френския писател неясността е признак на... дебилност или поне на крайна, неприятна дълбочина./Терминът "почтеност", според Риварол, не определя никакво морално качество, а тъкмо разбираемостта, която е нещо много важно. Да, на френски не можеш да си играеш с думите, докато на немски, а също и на английски, имаш усещането за произвол, особено в прозата. Да, за белетриста френският език е превъзходен инструмент.

предишна глава | следваща глава