Емил Мишел Чоран

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | съдържание на книгата

 

ПОЧТЕНИЯТ ФРЕНСКИ ЕЗИК

 

Емил Мишел Чоран

 

Подбор и превод: Огнян Стамболиев

 

 

         Към края на ХVIII век Берлинската академия поставила интересен въпрос "Защо френският език е универсален?". Отговорът на Риварол бил доста оригинален. Той употребил една дума, която намирам за дълбока: почтен. Тя е свързана с гения на френския език. Разбира се, може да се лъже на всички езици, в т.ч. и на френски. Но мисля, че този език притежава особена строгост . На румънски би могло да се каже всичко и това няма да има особени последици. Но на френски съвсем не е така. Най-напред, защото един текст трябва да бъде разбираем, понятен./За френския писател неясността е признак на... дебилност или поне на крайна, неприятна дълбочина./Терминът "почтеност", според Риварол, не определя никакво морално качество, а тъкмо разбираемостта, която е нещо много важно. Да, на френски не можеш да си играеш с думите, докато на немски, а също и на английски, имаш усещането за произвол, особено в прозата. Да, за белетриста френският език е превъзходен инструмент.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

предишна глава | следваща глава

Електронна публикация на 01. юли 2007 г.
Публикация в сб. „Сълзи и светци“, Изд. „Захарий Стоянов“, София, „Авангард Принт“, Русе, 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]