Емил Мишел Чоран

есеистика

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съдържание на книгата

 

ЗА ПОЛЗАТА ОТ БЕЗСЪНИЕТО

 

Емил Мишел Чоран

 

Подбор и превод: Огнян Стамболиев

 

 

         Загубата на съня се превърна в истинско откровение за мен. дадох си сметка, че сънят е нещо съвсем необикновено, че човешкият живот е поносим единствено благодарение на съня. Всяка сутрин човек започва ново приключение или пък продължава предишното, но след едно малко прекъсване. Докато безсънието ни лишава от моментната безсъзнателност, принуждава ни да понасяме прозорливостта през всичките часове на денонощието, което всъщност не е по силите ни.
         Безсънието е своеобразна форма на героизъм - превръща всеки нов ден в една предварително изгубена битка. А животът е възможен единствено благодарение на забравата. Трябва да забравяме всяка вечер, за да поддържаме илюзията, че нашият живот започва отново всяка сутрин. Безсънието ни принуждава да изпитаме що е това - непрекъснато съзнание. Тогава влизаш в конфликт с целя свят, със „спящото“ човечество, защото останалите хора живеят в несъзнание, т.е. спят, докато ти бодуваш. И тогава можеш да развиеш една налудничава гордост. И си казваш: „Моята съдба е по-различна от тази на другите, аз познавам непрекъснатото будуване!“ Да, тогава само гордостта ти, тази твоя катастрофична гордост, може да ти вдъхне смелост. Опиваш се от доста ласкателното усещане, че си престанал да бъдеш част от обикновеното човечество. Чувстваш се едновременно поласкан и наказан.
         Гордостта, която ме е владяла през целия ми живот - гордостта на прозорливостта - сигурно води началото си от онова време. Искам да кажа, че един интелигентен, изключителен и дори гениален човек не е непременно проницателен. Аз си бях присвоил правото на монопол над Прозрението. Сега вече не виждам нещата по този начин. Смятам, че прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

предишна глава | следваща глава

Електронна публикация на 01. юли 2007 г.
Публикация в сб. „Сълзи и светци“, Изд. „Захарий Стоянов“, София, „Авангард Принт“, Русе, 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]