***

Илко Димитров

КАТО МЕСИЯ ТИ МИНАВАШ през живота ми.

На светлина ухаят нежните ти рамене,
обгърнати със плащ обикновен. От пустотата ми,
като от зной, напукани са твойте устни,
но се усмихваш ведро, защото е богато
на упования сърцето ти.
                                         Във мене идваш,
към мене идеш, и се разтваря
въздуха със страстен трепет.
Взряни са в очите ми
                                         очите ти
и твоята ликуваща любов
във мене като вяра оживява.

Родих се
да позная тази свята жажда.

върни се | продължи