Илко Димитров е роден на 23 декември 1955 г. в гр. София. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Работи като юрист. Автор е на книгите „Опит за определение“, стихове (1989); „Приказки за Попо“, книга за деца (1992); „Обратен водопад“, стихове (1995); „Някакво заглавие“, проза (1994); „Вселена по здрач“, стихове (1998), „Паркът“, поема (1999), „Трите кошници“, стихове (2000); „Разчленяване“, поема (2001) и „Двамата съдружници“, есета (2007), „Бяло“, стихове (2008). Книгата „Паркът“ е отличена с годишната награда на Сдружението на българските писатели за 1999 г.