Пристанището е старо, не мога повече да чакам
нито приятеля, който замина за острова със пиниите,
нито приятеля, който отплува в откритото море.
Галя ръждясалите топове, галя веслата -
да оживее тялото ми, да реши.
Корабните платна изпущат само миризмата
на сол от миналата буря.

Ако желаех да остана сам, то е, защото търсех
самотност, не някаква надежда,
чаках разкъсването на душата ми в хоризонта -
тези линии, тези цветове, това мълчание.

Звездите на нощта ме връщат в очкакването
на Одисей, когато чакал мъртвите сред лилиите.
Когато спряхме тука кораба, сред лилиите,
търсехме да намерим ливадата,
която бе приела ранения Адонис.

върни се | продължи