Жаби, спокойни малки буди
върху дънерите, върху скалите,
под червените и оранжеви ивици на свечеряването,
кой е предметът на вашите медитирания?
Какво пази зеницата ви, която плува без посока
в окото като капка олио над мляко,
като над вярата потрепващ облак?

Навярно виждате как подскача в забавения въздух на мига
рибената кост на риба, плътските й украшения и пайети
под паравана на водата, където живеем и умираме заедно,
където камъните по дъното – малки и обли –
са зърна, избягали от броеница или бели чашки за чай.

Пеете и пеете без почивка, додето слънцето
с износения профил на император спре да се върти.
И Поезията, облагодетелстваната ученичка на светлината,
накъде се оттегля, когато пада нощта?
Търсим я на сляпо в тъмнината,
търкайки дума о дума, несръчно,
като онези влажни кибритени клечици или обезглавени,
които, посред дълго бдение над покойник,
се опитваме напразно да запалим.

върни се | продължи