Ела, любов, живей със мен
на бряг от пясък позлатен
и ще разсея твойта скука
в реката, с въдица и кука.
Не слънцето, а твоят взор
ще сгрява водния простор.
А рибите, от теб пленени,
ще те обграждат възхитени.
Гмурни се в тази жива баня,
но знай, че няма да те браня
от тези риби - цял отряд, -
ламтящи да те уловят.
От завист слънце и луна
пред теб ще креят в тъмнина,
но ако гледам таз картина,
без светлината им ще мина.
И нека другите рибари
в серкме да хващат водни твари,
да газят в кални ракитаци
сред корени и речни раци.
Да вадят рибите чевръсти
от бързеите с груби пръсти
или пък лъскава блесна
да им предлагат за храна.
Не ти е нужен срам такъв,
че ти самата си им стръв,
но сомът, който ти изчезне,
от мен по-умен ще излезне.
|