Емил Мишел Чоран

есеистика

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съдържание на книгата

 

ЗА САМЮЪЛ БЕКЕТ

 

Емил Мишел Чоран

 

Подбор и превод: Огнян Стамболиев

 

 

         Бекет беше чел нещо от мен. Запознахме се на една вечеря в Париж, след което се сприятелихме. В един момент той дори ми помогна с пари. Трудно ми е сега да дам определение за Самюъл Бекет. Всички грешат в представите си, най-вече французите. Всички искаха да блеснат пред него, а той беше обикновен, безхитростен човек и не очакваше да го обсипват с парадокси. С него трябваше да се говори направо, без заобикалки или престореност.
         У Бекет много ми допадаше това, че винаги създаваше впечатлението, сякаш е пристигнал предния ден в Париж, а живееше цели двайсет и пет години във Франция. Нищо парижко нямаше у него. Французите не успяха да го заразят нито в добрия, нито в лошия смисъл. Винаги изглеждаше като паднал от Луната. Самият той вярваше, че е станал малко французин, но нямаше нищо такова. Удивителна бе неговата устойчивост на заразата. Остана си чистокръвен англосаксонец и това много ми харесваше. Бекет никога не посещаваше коктейли, не се чувстваше на мястото си в обществото, не можеше да води и най-обикновения светски разговор. Обичаше да разговаря само на четири очи и тогава излъчваше особено обаяние.
         Много обичах Бекет...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

предишна глава | следваща глава

Електронна публикация на 01. юли 2007 г.
Публикация в сб. „Сълзи и светци“, Изд. „Захарий Стоянов“, София, „Авангард Принт“, Русе, 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]