бях малък като сребърна лъжичка
на бедния обяд на всички възрастни
нозете ми не стигаха до пода
но всичко стигаше

кому принадлежах така самотен
и кой се забавляваше отчаяно
от тялото ми нощем са излизали
треви и хищници,
но аз не знаех

дойде един човек отвори въздуха
разсея ароматите на мъката
погали с палец глинената длан
би писала навярно и така ще е
но си замина

върни се | съдържание | продължи