пак слиза носталгичният пелтек
далече
       в небесата на паланките

в дланта пристъпват щедро нови линии
тревогата им като сън замайва
така небрежно кой го е целунал
препъва се

со силата на обладаващ юноша
той слиза бавно подръка безделничи
набъбва под покоя на планетите
поспира тръгва

                     всичко се понася