Опозицията на Цанков, или по-точно казано, на рублите и азиатското ведомство, заяви открито, че няма да участва в изборите, защото такава е заповедта, волята на нейния шеф.
         В деня на изборите обаче опозицията използва две средства: в градовете, където имаше привърженици, като Плевна, Враца, взе активно участие в изборите; в градовете, където населението е непросветно, като Хаджиелес, Нова Загора, Дупница и Кутловица, опозицията се отказа от борбата, но прибягна до проливане на кръв, за да постигне целите на своите началници.
         Така работи тази партия, чиито корени се хранят от чужда земя, която носи на знамето надписа „предателство“ и която се надява, че ще бъде поставена на власт от чужденци, чрез чуждестранна окупация.
         Лоялната битка по мирен път, почтените средства са неща, непознати за привържениците на опозицията, на Каравелов и приятелите му.
         Не ни остава друго, освен да хвърлим поглед върху тази партия и да видим от какви хора е съставена. Тази партия поиска, с помощта на митрополит Климент, да предаде България на 21 декември 1885 г., когато сърбите бяха пред вратите на София. Тази партия още не е признала съединението на двете Българии. Тя послужи за посредник руснаците да изгонят княза. Тя подпомогна руснаците да предизвикат вълнения в България. Нейният ръководител седи в Константинопол и моли ту Турция, ту Русия да спасят страната. Най-накрая, тази партия пролива кръв при избори, прави всичко България да не остане на българите.
         Тази партия, която у нас се нарича опозиция, може ли да има тя същото значение, което имат опозиционните партии на другите страни в Европа? Имат ли право тези хора да влизат в българската Камара, да сядат сред представителите на българския народ, да се кълнат във вярност на България и нейния ръководител, да говорят, да поставят питания?
         От правна гледна точка или най-малкото от морална, тези анархисти, които нямат право даже да живеят в България, още повече не са достойни да представляват българския народ.
         Между тези български продажници и избрани депутати са: известният Н. Шивачев, който миналата година, по време на изборите за Народно събрание, атакува с банди селяни бюрото, защото така му заповяда неговия шеф; доктор Цачев, който не може да си представи България без казаци, и Тимудов, който е част от тази клика.
         Чудим се как тези хора са влезли в Камарата, след като те признават, че нищо не е легално в България, когато полагат всички усилия, за да попречат на събирането на Събранието и най-накрая партията е унизена пред своя шеф, защото не успя на изборите.
         Тяхната камара е в Одеса, в Константинопол, където техният шеф е издържан, като слепец. Да отидат следователно там, където ще намерят всичко, свобода на пресата, избори, легитимно правителство. Едно от двете: или не трябва да влизат в това Събрание на „режима на тоягата“, или ако влизат в Събранието, трябва, за да са последователни в програмата си на предатели, да поставят питания към правителството и да му зададат следните въпроси: Кой посмя да повика на трона принц Фердинанд без разрешението на царя? Къде са отрепките на генерал Ернрот и АХмед Ефенди, които провидението изпрати в София, за да вземат в ръце юздите на правителството?
         Че тези отрепки няма никога отново да станат българи, няма никакво съмнение в това. Като доказателство следващият факт: в Търново някой от тези индивиди, между които Бошнианов, заяви, че няма нищо общо с генерал Каулбарс, въпреки че този Бошнианов е главният автор на безредиците в Плевна; най-голямата част от тези индивиди е загубена за България; те са корумпирани до мозъка на костите. И понеже отидоха толкова далеч, няма надежда, че ще се върнат вече някога на пътя на истината.
         В страна като нашата, за да бъде опозицията от полза, не трябва да се стреми да ни довежда казаци и хора като генерал Ернрот, а да бъде наистина патриотична и да се ограничи в заниманията си върху вътрешните работи на страната.
         Почтените българи вярват, че в настоящия момент нямаме нужда от опозиция, ние обаче доказваме, че днес България няма друга опозиция освен царя, който има милиони войници, хиляди топове и който дава Хитрово рубли, за да коли и беси.
         С такава опозиция, каквато няма една страна в Европа, ние, българите, не разрешаваме никому да се прави на адвокат на Хитрово или на господаря му, както този не позволява това в обширната си империя.
         Колкото до онзи, прекалено дързък и избухлив, показваме му пътя към Одеса, да си отива там. Българската опозиция трябва да знае: à bon entendeur salut. [^*Този, който е предупреден, да си вземе бележка.]

         Захарий Стоянов

[В. „Телеграфул“, № 4589 от 17 октомври 1887 г., с. 2]

върни се | съдържание | продължи