Христо Ботев

поезия

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно списание за литература в България!  | начало

 

      В МЕХАНАТА

       

      Христо Ботев

       

       

      Тежко, тежко! Вино дайте!
      Пиян дано аз забравя
      туй, що, глупци, вий не знайте
      позор ли е или слава!

       

      Да забравя край свой роден,
      бащина си мила стряха
      и тез, що в мен дух свободен,
      дух за борба завещаха!

       

      Да забравя род свой беден,
      гробът бащин, плачът майчин, -
      тез, що залъкът наеден
      грабят с благороден начин, -

       

      грабят от народът гладен,
      граби подъл чорбаджия,
      за злато търговец жаден
      и поп с божа литургия!

       

      Грабете го, неразбрани!
      Грабете го! Кой ви бърка?
      Скоро тоя не ще да стане:
      ний сме синца с чаши в ръка!

       

      Пием, пеем буйни песни
      и зъбим се на тирана;
      механите са нам тесни -
      крещим: „Хайде на Балкана!“

       

      Крещим, но щом изтрезнеем,
      забравяме думи, клетви,
      и немеем и се смеем
      пред народни свети жертви!

       

      А тиранинът върлува
      и безчести край наш роден:
      коли, беси, бие, псува
      и глоби народ поробен!

       

      О, налейте! Ще да пия!
      На душа ми да олекне,
      чувства трезви да убия,
      ръка мъжка да омекне!

       

      Ще да пия на пук врагу,
      на пук и вам, патриоти!
      Аз веч нямам мило, драго,
      а вий... вий сте идиоти!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Стихотвворението излиза за първи път във в. „Независимост“ - бр. 52, г. III, 15.09.1873 г. с три звездички вместо заглавие. Втората редакция, вече озаглавена, излиза в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

 

©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]