Христо Ботев

поезия

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно списание за литература в България!  | начало

 

      ХАДЖИ ДИМИТЪР

       

      Христо Ботев

       

       

      Жив е той, жив е! Там на Балкана,
      потънал в кърви, лежи и пъшка
      юнак с дълбока на гърди рана,
      юнак във младост и в сила мъжка.

       

      На една страна захвърлил пушка,
      на друга сабля на две строшена;
      очи темнеят, глава се люшка,
      уста проклинат цяла вселена!

       

      Лежи юнакът, а на небето
      слънцето спряно сърдито пече;
      жътварка пее нейде в полето,
      и кръвта още по-силно тече!

       

      Жътва е сега... Пейте, робини,
      тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
      в таз робска земя! Ще да загине
      и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

       

      Тоз, който падне в бой за свобода,
      той не умира: него жалеят
      земя и небо, звяр и природа
      и певци песни за него пеят...

       

      Денем му сянка пази орлица
      и вълк му кротко раната ближи;
      над него сокол, юнашка птица,
      и тя се за брат, за юнак грижи!

       

      Настане вечер - месец изгрее,
      звезди обсипят сводът небесен;
      гора зашуми, вятър повее, -
      Балканът пее хайдушка песен!

       

      И самодиви в бяла премена,
      чудни, прекрасни, песен поемнат, -
      тихо нагазят трева зелена
      и при юнакът дойдат, та седнат.

       

      Една му с билки раната върже,
      друга го пръсне с вода студена,
      третя го в уста целуне бърже, -
      и той я гледа, - мила, зесмена!

       

      „Кажи ми, сестро, де - Караджата?
      Де е и мойта вярна дружина?
      Кажи ми, пък ми вземи душата, -
      аз искам, сестро, тук да загина!“

       

      И плеснат с ръце, па се прегърнат,
      и с песни хвръкнат те в небесата, -
      летят и пеят, дорде осъмнат,
      и търсят духът на Караджата...

       

      Но съмна вече! И на Балкана
      юнакът лежи, кръвта му тече, -
      вълкът му ближе лютата рана,
      и слънцето пак пече ли - пече!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Баладата „Хаджи Димитър“ за първи път във в. „Независимост“, бр. 47, г. III, 11.08.1873 г. (Първа редакция). Втората редакция излиза в „Календар за година 1875“, а третата - в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Тук се публикува последната редакция, която се смята за нормативна.

       

      Ботев се запознава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г., когато сам се готви да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода. Неведнъж той пише за подвига на двамата войводи. Ранен е пленен, Карджата е обесен в Русе на 31.07.1868 г., а Хаджи Димитър, загива в бой на връх Бузлуджа.

 

©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]