СТРАННИК

 

Христо Ботев

 

 

Бързай, странник, върви скоро
къща бащина да стигнеш;
пред къщата играй хоро,
през хорото ти ще минеш.

 

„Добре дошел“, ще ти кажат
деца, баби и подевки;
а момите - те играят
подир дружкини засевки.

 

Няма нищо! Други зема
тази, що си нявга любил;
но и за теб моми има:
бога не си с камъни бил.

 

Ще излезе стара майка
да посрещне мила сина,
ще заплаче, ще завайка:
„Син дочаках от чужбина!“

 

Ще прегърне мъжка снага,
а ти нейни стари кости;
ще чуйш майчина си тъга,
ще чуйш нейни думи прости.

 

Ще чуйш, ала недей плака,
първо либе че сгодили,
друга вест те тебе чака -
за баща и братя мили!

 

Турци тейка ти убиха,
братята ти и двоица,
полежаха, па изгниха,
отровени във темница.

 

Но то нищо! Ти да си жив,
баща скоро ще да бъдеш, -
бог е добър и милостив,
а ти тряба род да въдиш.

 

На̀, че плачеш! Ех, жена си!
За жени е плачът даден,
за жени, за сиромаси:
ти не си ни гол, ни гладен.

 

Речи тамо: „Бог да прости“,
на попове по патрихил,
на трапеза свикай гости,
пък бъди какъвто си бил!

 

Земи жена хубавица,
или грозна със имот;
народи рояк дечица
и с сюрмашки ги храни пот.

 

Тъй глупецът, тъй залита
да прекара добър живот,
и никога не се пита
човек ли е той или скот!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Речник:

 

 

п о д е в к и   - млади девойки
п а т р и х и л   - свещеническа дреха

 

 

 

Стихотворението излиза за първи път във в. „Свобода“ , год. II, бр. 43 (8 април 1872 г.). Втората редакция е включена в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

върни се | съдържание | продължи