ПРИСТАНАЛА

 

Христо Ботев

 

 

Кавал свири на поляна,
на поляна, край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.

 

Из градина крещи, вика
омразната нейна стрика:
„Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?

 

Стой, почакай д`идем двама!“
Па се спусна к`нейна мама
да ковлади тя Стояна,
че отива на поляна.

 

Ей изскочи стара майка
на висок и хубав чардак:
ахна, търти се, заплака,
като видя кървав байряк,

 

че се байряк там ветрее
сред юнаци, сред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките у Дойчина.

 

Като зърна той, че иде
неговото мило либе,
из юнаци той изскочи
и към нея с пръст посочи:

 

„Ей, дружина, хай станете!
Ей я иде - погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!“

 

Па си весел, засмян тръгна
да посрещне той Стояна;
наближи я - с пушка гръмна,
като видя, че й засмяна.

 

И дружина загърмяха
на засевки, та запяха;
а тя ръце си разгърна,
та Дойчин я млад прегърна.

 

А нейната клета мама,
като гледа таз измама,
сълзи лее и проклина
ту щерка си, то Дойчина.

 

„Да не цъфнеш, да не пекнеш,
дъще клета, със Дойчина,
да окапеш, дето седнеш -
да не станеш по година!“

 

Дано болест те налегне,
болест, дъще, живеница,
и Дойчин да не убегне
от верига, от темница!

 

Тоз хайдутин, що го либиш,
на кол утре да го видиш,
че от там се тебе хили
и на горски самодиви!

 

Че той батя ти измами,
та хайдутин върл направи;
а теб, дъще, клета, мами,
баща, майка та остави!“

 

От тез клетви се събуди
и Стоенкин баща стари;
той излезе и се чуди
и в главата се удари.

 

Но кат видя той Дойчина,
дъщеря си и мил сина,
попоглади си брадата
и извика към гората:

 

„Горо, горо, майко мила,
толкоз годин си хранила
мене, горо, юнак стари
с отбор момци и другари, -

 

храни, горо, таквиз чеда,
дорде слънце в светът гледа;
дорде птичка в тебе пее,
тоз байряк да се ветрее!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Речник:

 

 

с т р и к а   - стринка
к о в л а д и   - клевети
т ъ р т и   с е - тръшна се (диал.)
з а с е в к и   - обичай при сватба

 

 

 

Първата редакция на стихотворението излиза във в. „Дума на българските емигранти“, брой 4 от 17 юли 1871 г., а втората - в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

върни се | съдържание | продължи