ХАДЖИ ДИМИТЪР

 

Христо Ботев

 

 

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

 

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.

 

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, -
и той я гледа, - мила, зесмена!

 

„Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!“

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Баладата „Хаджи Димитър“ за първи път във в. „Независимост“, бр. 47, г. III, 11.08.1873 г. (Първа редакция). Втората редакция излиза в „Календар за година 1875“, а третата - в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Тук се публикува последната редакция, която се смята за нормативна.

 

Ботев се запознава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г., когато сам се готви да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода. Неведнъж той пише за подвига на двамата войводи. Ранен е пленен, Карджата е обесен в Русе на 31.07.1868 г., а Хаджи Димитър, загива в бой на връх Бузлуджа.

върни се | съдържание | продължи