Говори се навсякъде, че лятото е свършило.
Такъв червен щит не е бил виждан
освен листата, които мъртвите завиват.
Понеже лятото наистина е свършило,
се уморяваме от гледане към езерото
от поддържането на жарта, от втренчването в пътя;
прибират се чадърите, покриваме си раните;
тихото пътуване, една висока шапка
е във очакване на листата вече.

Когато дойде зимата, любов ли е започващото
върви с бяла шпага срещу любовта...
Тогава родните места не пускат своите птици,
говори се навсякъде, че лятото е свършило.
Уморите нарастват след оръжията;
снежните гробища на самотата виждаме
с дълбочината на умрелите целувки...
В тревите е останала любов да търколи годината,
да води в зимата решителните воини.

Говори се навсякъде, че лятото е свършило,
полепващата по цветята кръв изгнива;
може би ще приближат от далечината двама конника,
може би ще се вдигнат във въздуха два близки листа,
завивката на вечерта се къпе в потоците,
щом види небесата, великанът на вечерта
раздава звезди от шапката си щедро,
това джуджетата го знаят, габърите знаят,
говори се навсякъде, където любовта не спи.