Нали правят от читалището склад, книгите ги разпръскват по къщите.
          Затова последната седмица Паскал се задълбочава в сравнителното литературознание.
          - Виж как започва един английски роман - казва той на Йеремия, който седи на пейката до него и мижи на пролетното слънце. - "В дванайсет часа на четвърти май 1897 година един четирсет и три годишен мъж с решително и енергично лице напусна Манчестер на път за Ливерпул. Този човек беше благородник и се казваше сър Андрю Уелингтън."
          - Е? - казва Йеремия.
          - А сега виж българския - отваря друга книга Паскал. - "Слънцето се беше издигнало на има-няма една копраля, когато, няколко дена след Великден, 1897 година, един мъж някъде към петдесетте, чието лице не личеше изпод феса, излезе от Сопот и хвана Балкана."
          - Не мога да ти хвана мисълта! - признава Йеремия.
          - Мисълта ми е дали виждаш някаква разлика - казва Паскал.
          Йеремия се замисля.
          - Нашият има повече запетайки - казва той след това.
          - Остави запетайките - казва му Паскал. - Виж смисъла.
          Колкото и да гледа смисъла, Йеремия не може да види нищо.
          - И недей да мижиш! - му казва Паскал. - Как ще видиш?
          Йеремия поглежда - слънцето е точно на една копраля.
          - Онзи мъж с феса - казва той - е хванал Балкана точно по това време!...
          Паскал въздъхва и клати глава.
          - В нашия роман - казва той - всичко е "около", "към" и "има-няма". Този мъж с феса е "някъде към петдесетте" - което значи, че може и да е на четирсет, а може и на петдесет и четири. И докато в английския се казва направо, че човекът е тръгнал за Ливерпул на четвърти май, нашият човек напуска Сопот "няколко дена след Великден".
          - Не виждам какво те дразни? - недоумява Йеремия.
          - Не ме дразни - казва Паскал, - но искам да знам колко точно дни след Великден става събитието. И накъде тръгва човекът с феса. Защото Балкана - това е половин България. И като ми казва така този, дето ги пише, все едно че не ми казва нищо.
          - Това са само книги - успокоява го Йеремия. - Думи.
          - Обаче - казва Паскал - в училище ни учеха, че те изразяват мисленето. А нашето мислене е пълно с такива "криво-ляво", "доста повече" и "от дъжд на вятър". Нищо не е точно и нищо не е сигурно.
          - Казвах ти да не взимаш толкова много книги у вас! - напомня му Йеремия. - Само ядове с тях!...
          - И като сравнявам - довършва мисълта си Паскал, - виждам още една причина, поради която Англия е била империя, а ние - под робство.
 
 
 
 
 
 
 
 

Литературен клуб | Станислав Стратиев