Паскал се е задълбочил над съобщенията на осведомителните агенции, когато в кръчмата пристигат Миро и Йеремия.
          Сядат на масата до него и поръчват мастика.
          - Какво ново, Паскале? - пита Миро.
          - Добри новини! - казва Паскал. - Не сме виновни за СПИНА-а!...
          - Къде пише? - протяга шия Йеремия.
          - Ето! - сочи му Паскал. - Конгоанец пръв развил болестта. В Африка. През хиляда деветстотин петдесет и девета година.
          - Ройтер! - чете Йеремия. - Значи наистина не сме виновни?
          - Пишат го с известно съжаление - казва Паскал. - Едва се въздържат да не добавят, че конгоанецът е бил студент в България и тук се е заразил.
          - Петдесет и девета година нямаше чуждестранни студенти! - казва Миро. - Какъв конгоанец?
          - Не го добавят не защото е нямало - казва Паскал, - а защото изследват още по-добрата възможност български специалист в Конго да е първопричината за световната пандемия. И именно той да е заразил целия африкански континент. Започвайки от маймуните.
          - Знаех си аз, че все за нещо ще сме невинни! - казва Йеремия. - Не е в човешките възможности, дори и в нашите, да сме виновни за всичко.
          - Така е - казва Миро. - Не можеш в едно и също време да организираш атентат срещу папата и да обръщаш течението Ел Ниньо срещу Америка. Дори и ние не можем да успеем навсякъде.
          - Все пак - казва Паскал - добрата новина идва точно навреме. Не сме гледани с добро око, не могат да ни простят, че не се държим добре с мечките и че искаме сами да си произвеждаме електричество.
          - Заради охлювите също могат да ни спуснат една завеса! - казва Йеремия. - Дето ги събираме в размножителния им период.
          Тримата отпиват от мастиките.
          - Хубавото си е хубаво - казва след това Миро. - Близо до ума е, че някой може да допусне, че след като не сме виновни за СПИН-а, съвсем не е невероятно да излезем невинни и за нещо друго.
          - Като нищо може да се допусне! - казва Йеремия. - Една такава новина ти вдига имиджа!...
          - Можем да привлечем някоя и друга инвестиция! - казва Миро.
          - И да продадем някой и друг завод! - добавя Йеремия. - И туризмът да се засили!...
          - Да не говорим - казва Миро - какво морално въздействие ще окаже върху посърналото ни национално самочувствие!...
          Паскал хем се радва, хем решава да изчака утрешния брой, за да не се яви опровержение.
          И да излезе, че пак ние сме виновни.

Литературен клуб | Станислав Стратиев