СВЕТЪТ все с нас е; рано или късно, насред път,
с прахосаните сили ще ни свършат часовете;
как всеки пред природата почти от страх обзет е,
как, в жалък дар принесени, сърцата ни лежат!
Това море под месеца обнажва свойта гръд
и, някак мимолетно укротени, ветровете
сега са се събрали, всеки като спящо цвете -
ала с това, и с всичко тук, не ни е в тон духът,
не трепва. О, велики Боже, да ме бе създал
езичник, кърмен с вяра, днес потънала в забрава -
аз щях да виждам, прав сред тази прелестна морава,
неща, които да прогонят моята печал:
бих зърнал как Протей могъщ в морето се възправя
и рога на Тритон бих чул, с вълните зазвучал.

Превод от английски: Ангел Игов

прочети оригинала