Тъй чуден миг светът не е познал -
бездушен ще е, който отминава
покрай такава гледка величава:
градът, наметнал си като воал
чара на утрото, се е смълчал;
платна и кули, църкви - всичко става
едно с простора, всичко заискрява
във въздуха - прозрачен, чист кристал.
И с нова, непозната светлина
скала и дол е слънцето обляло,
и царства тъй дълбока тишина!
Реката плъзга живото си тяло,
спят още всички къщи, до една;
могъщото сърце е занемяло!

Превод от английски: Ангел Игов

прочети оригинала