Самотна сред полето виж я,
дошла от свойте планини,
как жъне и сама си пее:
спри или, тих, тръгни!
Тя реже, връзва клас по клас,
и пее с тъжния си глас;
о, слушай долината как
от звуците прелива чак!

Така не радва славей даже
убития от път човек,
дори за сянка да му каже
посред арабски пек;
тъй не вълнува песента
на кукувица пролетта -
а на морето тишината
и от Хебридите отмята.

Каква е песента, се питам!
Сражение на древен крал
ли спомня с бавния си ритъм,
вековна ли печал?
Или разказва скромно тя
за близки всекиму неща?
За проста болка, дето може
и утре пак да те тревожи?

Не знам - но песента бе сякаш
като безкрайното море:
над сърпа сведена, момата
не мислеше да спре.
Аз слушах неподвижен, тих.
Когато хълма изкачих,
в мен песента бе - дар богат, -
макар заглъхнала назад.

Превод от английски: Ангел Игов

прочети оригинала