Познал съм странна страст - и прямо
ще кажа в този ден,
ала на Влюбения само,
какво се случи с мен.

Тя беше роза в ранен юни,
що дните не менят;
веднъж, облян в лъчите лунни,
към нея свих сред път.

Не свалях поглед от луната,
огряла мрака гъст,
а по пътеката позната
премина конят в тръс.

По хълма качвахме се точно -
и този месец блед
да слиза все по-бързо почна
над къщата отпред.

Потънах в сладък сън - прекрасната
природна благина!
И не откъсвах взор от ясната,
все слизаща луна.

Щом конят взе да наближава,
не спря - а ускори.
Луната изведнъж тогава
зад покрива се скри.

Как своенравна мисъл може
ум влюбен да слети!
"О, Луси!" - аз извиках. - "Боже,
нима си мъртва ти!"

Превод от английски: Ангел Игов

прочети оригинала