М. Р.

Градината със водоскоците й под дъжда
ти ще я гледаш само от ниския прозорец
зад мътното стъкло. А стаята ти
ще осветява само пламък от огнището
и понякога, при далечните светкавици, ще се явяват
бръчките на челото ти, стари ми Приятелю.

Градината със водоскоците, която беше в ръцете ти
ритъм на другия живот, извън почупените
мрамори и трагически колони
и един танц сред дивите лаврови дървета
при новите кариери -
едно мътно стъкло ще ги е отрязало от часовете ти.
Няма да дишаш; пръстта и сокът на дърветата
ще изскачат от паметта ти, за да удрят
по това стъкло, по което сега бие дъждът,
дошъл от външния свят.

върни се | продължи