Защото минаха пред очите ни толкова много неща,
че очите ни не видяха нищо, освен - там далече
и назад - спомена, като бяло платно през някоя нощ,
в някоя кошара, където съзряхме
странни видения, по-странни от тебе,
как минават и изчезват
сред неподвижния листак на едно пиперово дърво;

защото опознахме толкова ясно тази наша съдба,
като скитахме сред почупени камъни три или шест хиляди години,
търсейки в порутени здания, които може би някога
са били наши жилища,
като се мъчехме да си припомним дати и героични дела,
ще можем ли?

Защото се събрахме и се пръснахме,
и се борехме с несъществуващи трудности, както казваха,
изгубени, а после като намирахме отново един път,
пълен със слепи полкове,
като затъвахме в тресавища и в езерото на Маратон -
ще можем ли да умрем нормално?

върни се | продължи