Флагове с делфини, топовни изстрели.
Морето, толкова горчиво за душата ти някога,
издигаше искрящите многоцветни кораби,
люлееше, ограждаше ги и цяло виолетово и
белокрило,
толкоз горчиво за душата ти някога,
сега е пълно с цветове под слънцето.

Бели платна и светлина, и мокрите весла
биеха с ритъма на барабан по укротената вълна.

Би било хубаво очите ти да гледат,
би било чудно ръцете ти да се простират,
биха оживели както някога устните ти
пред такова чудо.
Ти го търсиш,
какво търсиш пред пепелта,
между дъжда, мъглата и вятъра,
дори в часа, когато светлините гаснеха,
градът потъваше и на площада
Назарянинът ти показваше сърцето си.
Какво търсиш? Защо ни идваш? Какво чакаш?

върни се | продължи