ТОЗИ син мой е винаги бил непокорен.
Замина за Америка на кораб с платна;
не вярваше в Бог; ходеше
с лоши жени и анархисти;
изброди целия свят без да склони глава...
И сега, когато се върна при мене, Господи,
сега, когато изглеждаше...
През открехнатата врата
влиза мирис на цветя и восък.
Върху смирения бор на ковчега синът
вече удобно е склонил глава.