Черно езеро, черна лодка и две човечета - черни изрезки.
Къде отиват черните дървета, които тук пият вода?
Сенките им навярно ще затъмнят и Канада.

От водните цветя ни застига бледо сияние.
Листата им не искат да бързаме.
Те са кръгли, плоски и пълни с мрачни съвети.

Студени светове се цедят от веслото.
Духът на мрака е в нас. И в рибите е.
Сред езерото дънер вдига бледа длан за сбогом.

Звезди разцъфтяват сред лилиите.
Не те ли прелъстяват тия безизразни сирени?
Това е тишината на втрещените души.