Животът се руши в живота.
Руши се книгата, която ни чете,
с отворени очи е думата, във виното,
което напоява цветето на нашата тъга,
в любовта, която чезне обезсилена в зенита.
Рембо, невръстно огледало на светлината,
пламти със стиховете на тази нощ.