И те наричам щастие,
подкрепящо със сили безучастното ми същество
и докосващо погледа ми понякога.
И те наричам щастие,
тихичко, ако ли се събудиш този ден,
пленено от девичия ми хълбок.
И те наричам щастие,
лакомо за мен, враг на стиха,
любимо на от мен убягващата яснота.
И те наричам щастие,
кралице на най-крехкото ми стихотворение,
разбито на парчета сред обгръщащото те море.
И те наричам щастие,
като една молитва, защото съществуваш в моя живот,
многостранно изкушение на думата.