И излязох да опиша света,
и в търсене на тигъра яхнах безумството си.
Ти се връщаше ранена,
блестейки с прашната си туника,
която вятърът краде.
За миг докоснах камата на сянката ти,
стерилна като въздишката,
тъжна като отсъствието.