разрязани точно наполовина:
от едната страна - самата вещ,
от другата - нейното име.
Между тях остава голямо пространство -
можеш да препускаш в него,
можеш и да живееш.
И ти се разполовяваш на две:
от едната страна - ти,
от другата - твоето име.
Случвало ли ти се е да усетиш
поне веднъж, поне насън,
как върху твоите мисли
лягат други мисли,
как върху твоите ръце,
лягат други ръце?
Някой те е разбрал за миг
и е проврял твоето име
през тялото ти,
с тих звън,
с болка -
като меден език на камбана
в пустота на камбана.