Като светлината си, неусетен.
Живееш, където спре моят поглед,
във вътрешното вълнение пред красотата
или във вика срещу неправдата.
Чувствам те в моите вени,
кръв от кръвта ми,
и си казвам:
                          мой е.

Но в усилието да те уловя,
да дам твоя пулс на моите думи,
как се разтапяш в мъглявина…
И не постигам да изразя нищо повече от сянката
на стих, загубен сред потрошените смисли.