Слепият крал се намести в креслото си,
а на площада тълпата от слепи зачака -
негово кралско височество знак да даде.

Слепият кралски палач взе да наточи секирата,
слепите стражи грубо повлякоха
през множеството
слепия мъж, дето краля-слепец,
беше осъдил на смърт.
Стигнали ешафода, стражите викнаха:
"Ей, ти, палачо, тук ли си вече?"
Слепият кралски служител отвърна:" Тука съм!
Чуйте звъна на секирата!"

Блъскайки се, даже силно ругаейки,
слепите стражи изправиха слепият смъртник
на ешафода, при палача му сляп.
Слепият кралски служител пипна своята жертва
и рече: "Ти застани на колене и глава
положи върху дръвника!"
Слепият смъртник затърси дръвника -
беше доста прашясал, откри го и
положи глава върху него.

Слепият крал взе да губи търпение:
"Хайде, палачо, действай, не чакай!"
"Всичко е вече готово, Ваше височество!",
рече палачът-слепец.
Сляпото множество от площада
дъх затаи и зачака. Слепият кралски служител
вдигна секирата, силно замахна, удари!...

После затърси следите от кръв,
ала слепецът осъден в миг се разхили.
"Още си жив?!, викна уплашен палачът
и протегна ръка да го хване. "Тук ли си? Стой и не мърдай!"
"Тука съм!", отвърна му слепият смъртник.

"Свърши ли всичко?", попита слепият крал.
"Всичко приключи, Ваше височество", викна
доволната сляпа тълпа.