Светило прелестно, аз ще помня,
че днес изтича пълната година,
откакто идвах върху този хълм,
препълнен с мъка да те съзерцавам:
ти виснеше тогава над гората
и я заливаше като сега
със светлина. Но замъглен и тръпен
бе твоят образ поради сълзите,
избликнали в очите ми, че труден
бе моят път: и все такъв остава,
о, скъпа моя! Но все пак ме радва
понякога да си припомням и броя
летата на скръбта. И колко драго
е да те срещат в младите години
възпоминания - че още дълъг
е пътят на надеждата, а кратка
пътеката на паметта - макар
тъй тъжни да са те, макар че още
не те оставя старата ти скръб.