ВЪН жари вятърът от сушата. Следваш галерията
с неизброими емайлирани бели врати.
Назад оставяш седящите вани - пресича ли някой
с безукорно чистото си боне? - и стигаш до патиото,
и там е, микроскопично, нароено във водите,
докосваемо дори, живо и явно, сернистото цвете.