Все това неподвижно мълчание,
немите улици, вятърът ровещ
из мъртвите листи,
вятърът, който посяга към чуждите надписи…
Може би този тъй странен копнеж
да ти кажа една още дума,
преди и над днешния ден
да се сключи небесният свод,
може би нашата мудност,
най-страшна от всички пороци…
Не, животът не е състрадание,
нито гневният удар в сърцето!
Той е само в онази игра на кръвта,
където смъртта днес богато цъфти.
Сърничке любма, спомни си мушкатото,
пламнало там, над стената,
от бойни куршуми разкъсана!
Или вече дори и смъртта,
смъртта от любов към живота,
не дава утеха на живите?