Тъй ден след ден: проклети думи, кръв и злато.
Познавам ви, о ближни мои -
чудовища на майката земя.
Зъбите ви се впиха в милосърдието
и кръстът благ ни изостави.
Не мога да се върна в красотата.
Край морските води, върху полета
разкъсани ще вдигнем гробищни могили,
но не и саркофази на герои!
Не първи път смъртта със нас игра си:
и удряха листата с монотонен шум,
като че блатна птица пляскаше с криле,
за да излитне от изтравничето с вятъра.