И последният влак препълнен,
сякаш хората бягат.
Кондукторът моли да му дадат път.
Мерси, казва, мерси, мерси,
пред него вече всички са равни.
Отвън селата търсят простора
и вземат животните със себе си.
С нас пътува един вятър,
тръгнал за огънче.
Мъж стои до отворения прозорец
и пуши. Слуша огромния хор,
който репетира в тъмното неуморно.
Мерси, мерси, благодаря много.