11

В мига преди бурята,
в напълно празната секунда
преди дъждът да завземе живота
и светкавицата да се покаже,
когато изведнъж разговорите
прекъсват, когато човек не знае
с какво ще се запълни празнотата,
когато всички спомени са безследно
изгубени и теб вече те няма:
точно в тази секунда трябва да влезеш
във водата, и водата да премине през теб.

13

Влюбени до полуда в далечината, влюбени
в границата на мисленето, влюбени
във водата, която ни служи
за огледало: ние подреждаме небето
върху повърхността, и като вятър
го разбъркваме отново. Само един свят?
Много светове. Светът на глада,
на желанието, светът на надеждата,
чиито въдици привидно удържат
загадъчното равновесие: основната фигура,
към която, макар и късно, трябва да се върнем.

16

Тук всичко се стича накуп
през годината в огледалото на сезоните;
пенесто, после отново равнодушно
се повдига одеялото, диша тежко
през есента, когато с погледи
раздърпваме тънките остатъци от светлина.
И гласовете отъняват, същите
които казват, че народът бил като дете.
Толкова много неща стоят, стоят
лошо. Само понятията се угояват,
като че не знаем тяхната история.