Когато дойде времето, не вдигай врява.
Шумната къща
ще забрави стъпките ти скоро след като си идеш,
както нелеп сън се забравя.

Няма да ти послужи любовта, нито търпеливото
отдаване на грижите по нея.
Иди си кротко,
мълчалива.

Сред обитателите й израства някой,
зарад когото покрива си защитила,
стените и високите прозорци,
където висналата светлина причаква
всяка нова сутрин.

Такъв е обичаят:
Не влизаше в уреченото да се заседяваш
и редно е да си вървиш:
                                             (във всеки случай
не смяташе задълго да оставаш).