Само води в застой,
родени да са обилна пепел на вятъра.

Вече виждаш какъв парадокс
     любов, каква безсмислица,

исках да съм птица феникс,
     любов, каква заблуда,
     каква измама хранеше моя
проект,

исках да се върна като славен кон бегач,
     като здрач от пламък

възвръщащ се
и да зазоря с тебе в абсолютното.

Издъхнах тъй бавно като дима
и крилата ми от глина не умееха да летят.

Из Място за огъня (1985)