Когато привечер танцуват,
комарите драскат по въздуха, сплитат си сабите,
насмитат речник от смахнати думи,
размесват безмълвната си Кабала
под листните сенки

Листа само листа
между тях и широките откоси на слънцето
листа които отплесват прашните пики на слънцето
от хилавите им очи и сумрачните им сърца

Танцуват
танцуват
и пишат по въздуха, трият каквото напишат
усукват си буквите в примки и възли
всеки е пумпал на всеки

около общия си център се бият - огромни магнити

Не пишат, не се и бият, а пеят
че вселенските цикли са чиста безсмислица
че слънцето не може да ги сплаши
че е твърде единствено и твърде близко
и гори песента им, възпяваща всички слънца
че те са си свое собствено слънце
свой собствен волен разлив
в нищото
с крила размътили блясъка
пеят
че те са гвоздеите
в танцуващите ходила и длани на Бога-комар
че чуват как страда вятърът
през тревата
а с него и вечерното дърво

Вятърът стърже протяжни струнни вопли
а дългите пътища прах
танцуват във вятъра
Танцът на вятъра - танц на смъртта -
навлиза в планината
а селцата - говежди купчинки - се спръхват отпреде му

Но не комарите, а ловкостта им
е надскочила прага така
че сега ги държи току над тревните нокти
за да танцуват
танцуват
в прохладната вата на явора

танц вечно несменяем
танц който хвърля в огъня телата им

и разхищава малките им мумийни лица

брадатите им личица
които сноват и подскачат по нищото
и се тръскат във въздуха, тръскат се, тръскат се
с увиснали крачка - като че от бесилка

О, ситни хасиди
пришпорени към смърт от телата си
пришпорващи към смърт телата си
вие сте ангелите на единствените небеса!
А Бог е Всемогъщ Комар!
Вие сте най-огромната галактика!
Ръцете ми литват във въздуха, те са безумства
езикът ми провисва измежду листата
а мислите ми са се шмугнали в пролуките

Вашият танц

вашият танц

търкулва моя втренчен череп бавно навън в пространството.