О, слабокръвниче, дето се криеш от планини в планини,
от звезди наранено, отцеждаш сянка,
гризеш целебна пръст.

О, слабокръвниче, дребно безкостниче, дребно безкожниче,
ти, дето с птичи скелет ореш,
все жънеш вятър и вършееш камъни.

О, слабокръвниче, дето в кравешки череп потракваш,
танцуваш с крачка на комар,
със слонски хобот, с крокодилска опашка.

Така умъдряло, така озверено
си впило устни в плесенясалите зърна на смъртта.

Кацни на пръста ми, запей в ухото ми, о, слабокръвниче.