Вран проумя, че Бог го обича -
иначе отдавна да си е отишъл.
Та нямаше място за спор.
Удивен, той отпусна глава на пулса си.

И проумя, че Бог говори чрез Вран.
А посланието е: "Съществувай!"

Обаче кое
обича камъните и говори чрез камъните?
Нали уж и те съществуват.
Ами кое говори чрез онази странна тишина, която идва
веднага щом заглъхне гракът му?

А кое пък обича сачмите,
които капят от ония спечени и изсушени вранове?
Чрез тишината на оловото кое говори?

Вран проумя, че боговете са двама -

единият, безкрайно по-голям от другия,
обича враговете му
и държи всички оръжия.